Морско пространствено планиране

Междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО определя морското пространствено планиране  като  „публичен процес за анализ, пространствено и времево разпределение на човешките дейности в морското пространство за постигане на екологичните, икономическите и социалните цели на политическия дневен ред.“  (Marine spatial planning. A Step-by-Step Approach toward Ecosystem-based Management, IOC, MAB UNESCO http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001865/186559e.pdf)

В Интегрираната морска политика ЕС определя  морското пространствено планиране като „трансверсален политически инструмент, позволяващ на публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координиран, интегриран и трансграничен подход“. Очаква се прилагането на екосистемния подход да допринесе „за насърчаване на устойчивото развитие и растеж на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси“.  (Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0089&from=BG) 

Морски пространствен план на Република България

Възлагането на Морския пространствен план на Република България 2021–2035 г. (МППРБ) отговаря на изискването на Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета, за установяване на рамка на пространствено морско планиране, всяка държава членка на ЕС да разработи и да представи пред Европейската комисия одобрен план до края на м. март 2021 г. 

Водеща роля в разработването на МППРБ има Националният център за териториално развитие ЕАД, държавно дружество със 100% участие на държавата в капитала и принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В мултидисциплинарния екип са включени експерти от ИАРА, ИО и ИБЕИ на БАН, ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, УАСГ, Центърът за подводна археология, Българска морска камара, допълнителни експерти и консултанти на самостоятелна практика с актуален български и международен опит в областта на пространственото планиране, морската екология, транспортната и техническата инфраструктура, рибарството и аквакултурите, опазването на културното наследство, морската икономика и туризма, въздействията върху морската околна среда.  

Обхватът и съдържанието на Морския пространствен план и отговорностите по неговото възлагане, консултиране, прилагане и наблюдение са регламентирани в Раздел VII. „Използване на морските пространства и опазване на морската среда“, от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България. (https://lex.bg/en/laws/ldoc/2134907392)

Цели и задачи на МППРБ

Главна цел на Морския пространствен план е създаване на условия за устойчив растеж на морската икономика, стабилно развитие на българския черноморски регион, ефективно използване на природните ресурси и интегрирано опазване на морската среда. Аналогично на Националната концепция за пространствено развитие (2013 – 2025 г.) и МППРБ има за цел да служи като своеобразна платформа за координиране и интегриране на секторните политики в националното морско пространство, за намаляване на конфликтите  между сушата и морето и за оптимално съчетаване на дейностите и ползванията за постигане на оптимален синергичен ефект.

За постигане на основната и специфичните цели на плана се изпълняват следните по-важни задачи:

1. Изготвяне на обобщен анализ въз основа на наличната екологична, геоморфоложка и хидроложка информация за морските пространства на Р. България и на извършваните дейности, отчитайки особеностите на Черноморския регион, състоянието на биологичните, материалните и енергийните ресурси, взаимодействията между сушата и морето и трансграничното сътрудничество в региона и систематизиране на изводи за проблемите и потенциала за развитие.
2. Разработване и широко експертно и публично консултиране на стратегически пакет от дългосрочна визия и стратегически цели в съответствие с изводите от анализа на съществуващото състояние, съвременните изисквания за устойчиво използване и опазване на морските ресурси, социално-икономическия потенциал, тенденциите за развитие на черноморското крайбрежие и установеното трансгранично сътрудничество.
3. Разработване на прогнози и сценарии за съвместимо и безконфликтно мултифункционално използване на морските пространства и прилежащите крайбрежните зони на основата на система от пространствени принципи, ГИС базирани анализи и Методическите указания за МПП, разработени съвместно от България и Румъния в проект MARSPLAN-BS.
4. Създаване на пакет от икономически, социални и екологични цели и индикатори за наблюдение на напредъка в постигането им и за управление и ефективно изпълнение на МППРБ, отчитайки същевременно програмата за мониторинг и програмата от мерки, индикатори и дескриптори, заложени в Морската стратегия на Република България.
5. Обвързване на законодателната рамка на МППРБ с действащата нормативна уредба в страната, в ЕС и останалите черноморски страни, както и с най-важните и съотносими международни конвенции, протоколи и декларации.
6. Събиране и актуализиране на необходимата информация в ГИС база данни на МППРБ, изготвяне на анализи и графичните материали и приложения в обхвата на МППРБ, разработване на предложение за поддържане и управление на базата данни в бъдеще.
7. Изготвяне на Екологична оценка и Оценка за съвместимост съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, Закона за биологичното разнообразие, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст и Протокола за стратегическа екологична оценка към нея, в сила от юли 2010 г.
8. Систематизиране на принципи, правила и процедури за публични консултации и обществени обсъждания на МППРБ и на оценките на въздействието към него и провеждане на процедурите с компетентните органи, участниците, заинтересованите и потенциално засегнатите страни.

Методологичен подход

За разработването на плана са използвани съвременни подходи, принципи и методи, характерни за морското пространствено планиране, между които екосистемния подход, интегрирания и трансграничния подход. Прилагат се десетте най-важни принципа, посочени в Пътната карта на ЕС за  постигане на общи принципи в морското пространствено планиране: (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52008DC0791 )

• Пространствена, времева, технологична и екологична съвместимост
• Ясно целеполагане в краткосрочен и дългосрочен план
• Публичност, прозрачност и информираност
• Обществено участие, професионална ангажираност и обогатяване на знанията
• Национална и регионална координация и съгласуваност на действията
• Правна регламентираност
• Трансгранично сътрудничество
• Гъвкавост на процеса на планиране и регулярност на наблюдението
• Съгласуваност на сухоземното и морското пространствено планиране
• Информационна осигуреност и научна обоснованост

По-късно към тях Хелзинкската комисия прибавя още „непрекъснатост и приемственост на плановия процес“, с което се обосновават връзките на морското пространствено планиране с действащите програмни и стратегически документи. (https://helcom.fi/media/documents/HELCOM-VASAB-MSP-Principles.pdf)

Информационна осигуреност

Основен инструмент в разработването на МППРБ е Географската информационна система с всички подходящи за работа в морското пространство модули и програмни продукти. Ефективното използване на ГИС технологиите изисква сериозна информационна осигуреност, което все още остава един от най-големите проблеми в България при разработването на подобни мащабни проекти.   

Данните, които са анализирани за целите на морското пространствено планиране, са получени основно от три типа източници. Първият от тях, официален източник на данни, са данни предоставяни от администратори, които имат правомощия за създаването и поддържането им. Останалите източници на данни, неофициални източници, са статични, т.е. предоставени са еднократно. Такива са данните от анализите на експертите, които работят по плана, данни от мониторингови доклади и от аналогични приключили национални и европейски проекти. Третият източник на данни са пространствени данни, получени във вид на слоеве (карти) посредством web услуги, например WMS (Web map services). Освен национални източници на данни, като достатъчно официални и достоверни, са използвани и източници от web платформи, между които и платформата EmodNET. Използвани са публикации и данни на ESPON, EUROSTAT, European MSP Platform. От националните източници на данни следва да се посочат Национален статистически институт, Българска стопанска камара, Българска морска камара, МРРБ, МОСВ, МЗ, МЗХГ, МК, МТ, МВР, МВНР, МО, МЕ, МТИТС, МТСП, МИ, ИАОС, ИАРА, ИАМА, ДППИ, АГКК, ВМС, регионални структури, областни и общински администрации и др. 

Очаквани резултати

Очакваните резултати от разработването на Морския пространствен план са следните:

• Разработен, консултиран с широката общественост, обсъден с компетентните органи и одобрен Морски пространствен план на Република България;
• Изготвени, обсъдени с обществеността и засегнатите страни, консултирани в трансграничен контекст и приети Екологична оценка и Оценка за съвместимост;
• Изготвена ГИС база данни с актуална и всеобхватна информация и поставяне на основите на националната платформа за Морско пространствено планиране;
• Изяснени правомощия на всички заинтересовани страни по прилагането на ММППРБ и обсъдени предложения за подсилване на институционалния, административния и експертния капацитет в тази сфера;
• Повишено знание за същността и целите на морското пространствено планиране, за състоянието на морската околна среда и възможностите за нейното опазване.
• Изградена платформа за наблюдение и оценка на прилагането на Морския пространствен план на Република България, за обмен на идеи и знания, за консултации и информация.